хищни цветя

Стайните хищници – красиви, но опасни цветя!

Хищните цветя наричани още насекомоядни растения или хищни растения се радват на голямо внимание по цял сват, а у нас в последното десетилетие интересът към тях се засилва. Съществуват около 500 вида, от различни семейства, но по-разпространените и отглеждани в домашни условия цветя са около 6-7 вида. Всички насекомоядни растения виреят на места с бедна на азот почва, блата и тресавища и за да оцелеят в тези неблагоприятни среди, развиват интересни механизми за набавяне на хранителни вещества.Хората започват да отглеждат тези цветя по различни причини: едни са пленени от красотата им, други от начина им на ловуване.

Дарвин е провел множество експерименти с тези растения- слагал е в хищните листа на Венерината мухоловка месо, мляко, хартия дори камък и наблюдавал реакцията на цветето. То реагирало на месото и млякото, като затваряло капанчетата си, но не и на камъка и хартията. Така ученият осъзнал, че хищните растения разпознават плячката, която съдържа хранителни вещества и не похабява излишно енергията си.
Всеки, който опознае хищните растения и начина им на хранене бива заслепен от красотата, подхода и не на последно място интелекта им.
По-долу може да прочетете за видовете хищни насекомоядни цветя, които може да се отглеждат в домашни условия, да се запознаете с техните начини на ловуване и да разберете какви са условията за отглеждането им.

1. Венерина мухоловка (Dionaea muscipula)

Произход: Калифорния

Венерина мухоловка

Венерина мухоловка (Dionaea muscipula)

Венерината мухоловка е сред най разпространените хищни растения. Хищният начин на живот е способ за набавяне на необходимите хранителни вещества, които мухоловката не може да си осигури от почвата.Цъфти през лятото (май-юни) с дребни бели цветове на висок цветонос. Дългите листа завършващи с капанчета се появяват след цъфтежа.

Достига височина до 20см. Листата- зелени до тъмночервени на цвят, състоят от две части, като по върха на всяка има разположено капанче с множество зъбчета (влакънца). Те са изключително чувствителни и щом усетят допира на жертвата (мухи, малки паячета и други) започват мигновено да затягат капана. Попаднала в този капан без изход, жертвата бива разградена от храносмилателните ензими на мухоловката. Пълното усвояване на храната се случва за около 10 дни, след което от жертвата остава само кухо тяло. Капанчето го „изхвърля” и е готово за нови подвизи.
хищни цветя

Изкуственото дразнене е много вредно и може да има фатален край за Венерината мухоловка. Ако не може да си набави сама храна й помогнете с муха или мравка задължително жива, но НЕ Й ДАВАЙТЕ МЕСО.

насекомоядни цветя
Светлината трябва да е обилна, дори пряко слънце, което обагря капанчетата с червен цвят. Температурата не трябва да надвишава 25-30 градуса, а в периода на покой 8-12 градуса. Влажността е един от най- важните фактори за дионеята- трябва да е висока, а почвата винаги леко мокра.
Поливане: редовно и обилно през лятото, като най-добре поставете саксията с цветето в чинийка с вода.През зимата не допускайте почвата да изсъхне.
Почвена смес: торф и пясък в съотношение 3:1
Размножаване: в домашни условия е трудна задача- през пролетта със семена, при пресаждана чрез резници или чрез вкоренено листо.

2. Дарлингтония- растението кобра ( Darlingtonia californica)

Дарлингтония ( Darlingtonia californica)

Дарлингтония (Darlingtonia californica)

Произход: САЩ- Калифорния и Орегон
Дарлингтонията е хищно растение познато и под името Кобра Лилия, заради приликата с кобра готова да нанесе фаталнен удар. Поради обитанието си и недостатъчните хранителни вещества Дарлингтонията е развила хищни листа и се храни се с дребни насекоми.
Дарлингтония ( Darlingtonia californica)

Листата са завити конусовидно,с S- образна форма и образуват капанчета. Яркият им цвят и ароматът на нектар примамва мухи и други дребни гадинки. Стените на капанчетата са осеяни с власинки под определен ъгъл и така веднъж влязла жертвата не може да се измъкне. За разлика от разгледаната по-горе Венерина мухоловка, то Дарлингтонията не притежава разграждащи ензими, а разчита на естественото разлагане на тялото на жертвата.
Растението достига до 50см в естествената си среда, а в домашни условия до 25-30 см. Отглежда се на светло място,в прохладни стаи, без пряко слънце или полусянка, като минималната температура трябва да е поне 15 градуса. Високата въздушна влажност се постига с ежедневно пулверизиране. Жизнено важно за дарлингтонията е корените и да са с по-ниска температура от тази на листата и цветовете.

Цъфти през юли с зеленикаво-червени цветове, което за съжаление е рядко срещано в домашни условия.
Субстрат: сфагнов мъх, торф, перлит, малко борова кора и едрозърнест пясък. Сменя се при пресаждане на всеки три години. Осигурете почивен период 3-4 месеца, като намалите поливането- при засъхване на почвата и температура около 6-8 градуса.

Дарлингтония ( Darlingtonia californica)
Поливане: всекидневно, но с мека вода (може преварена или филтрирана)
Торене: не се тори, тъй като в природата живее в бедни на азот почви.
Размножаване: през пролетта чрез разделяне на по-стари растения или със семена. За младите цветя не се изисква почивен период.
Може да се отглежда в аквариум, като саксията се постави сред сфагнов мъх.

3. Росянка (Drosera)

Росянка (Drosera)

Росянка (Drosera)

Произход: Австралия, Нова Зеландия, ЮАР.
Росянката е паразитно растение от семейството на росянковите Droseraceae (многогодишни, тревисти). Еволюцията е принудила росянката да си набавя нужните хранителни вещества не само чрез корените, а и развивайки хищни листа. Те са тънки светлозелени с червеникав отенък, събрани в розетка, покрити с множество власинки, които завършват с лепкави капчици. Именно тези капчици, наподобяващи роса привличат насекомите в смъртоносен капан.
цветя Drosera

Когато жертвата попадне върху листата на росянката тя залепва, а опитите и да се освободи започват да „дразнят“ растението и то се завива около нея. Лепкавата течност съдържа ензими, храносмилателни сокове, киселини и конин (алкалоид със силно парализиращо действие). Тези растителни течности разграждат меките тъкани на жертвата и след усвояването на всички вещества от нея остава само куха обвивка. Листата на росянката се разтварят и са готови за лов.
Цъфти от юни до септември, цветовете са разположени на сравнително висок цветонос, а броят и цвета им варира според съответния вид.
Светлината трябва да е обилна, а въздушната влажност висока- с ежедневно пулверизиране. Температурните граници са между 10-12 градуса през зимата и 20-25 през лятото.
Поливане: обилно с мека или филтрирана вода.
Почвена смес: за субтропически видове: торф и пясък 3:1, за тропически: торф, пясък и перлит в равни части. Субстратът трябва да е добре дрениран, винаги влажен, НО да не задържа вода.
Размножаване: със семена или чрез делене на коренището през пролетта и лятото.

4. Сарацения (Sarracenia)

Сарацения (Sarracenia)

Сарацения (Sarracenia)

Произход: Северна Америка.
Сарацениите са многогодишни хищни тревисти растения. Обитават тропическия, субтропическия и умерения климат. Вирее в бедни на азот почви и блата. Обичат пряка слънчева светлина 8-10 часа дневно. По-малко от 8 часа дневно растението преминава в период на покой и спира да развива хищните си листа. Отглежда се при ниски температури: през зимата минимална 5 градуса, максимална 15 градуса. Въздушната влажност трябва да се поддържа висока- с ежедневно пулверизиране. Може да се отглежда в стъклен аквариум сред сфагнов мъх. Късна есен сарацинията се подготвя за почивен период и образува листа без капачета.
хищни цветя

Листата са с фуниевидна форма, достигат до 1м височина и завършват с капачета, които предпазват фунийката от дъждовната вода и примамват насекомите. От вътрешната страна капачетата са покрити много власинки насочени към капанчето. Устната е гладка и хлъзгава, в околоустното поле се отделя сладкия нектар. Щом кацнат насекомите на гладката устна се хлъзгат и падат в листната тръбичка където ги очаква сигурна смърт- все по-стеснен участък, изпълнен с ензими, киселини и храносмилателни сокове.
Сарацения (Sarracenia)

Цъфти през май-юни, по един цвят на цветонос, според вида и осветяването – зелени, жълти, червени, бели, розови дори лилави.
Поливане: през лятото всеки ден с филтрирана или дъждовна вода. В никакъв случай да не попада вода в хищните листа! В активния период саксията може да е потопена във съд с 2,5- 3 см вода. През зимата поливането се разрежда до веднъж седмично.
Почвена смес: сфагнов мъх, промит едрозърнест пясък и торф.
Размножаване: със семена или чрез разделяне на стари растения.

5. Непентес (Nepenthes)

Nepenthes
Произход: Азия и Австралия.
Непентес са род хищни растения от семейство Непентови. Голяма част от семейството са храсти или лиани достигащи 15 метра височина.

Непентес

Непентес – видове

Прикрепят се към дървесната кора посредством мустачки и ‚пълзят‘ към короната на дървото за да си набавят нужното количество светлина, за цъфтеж, а височината осигурява по-голям брой жертви. Необходима му е обилна и непряка светлина, задължително висока въздушна влажност. Най- добре се чувства в палудариуми или влажни оранжерии при температури целогодишно 20 -25 градуса. В домашни условия да се пулверизира ежедневно по няколко пъти иначе ензимната течност в каничките се изпарява и листото изсъхва.

Развива хищни листа с форма на колбичка или каничка с капаче, което се отваря, когато листото е съзряло. Чашката е пълна с храносмилателни ензими, ярко обагрена и излъчва сладък и неустоим нектаров аромат. Тази комбинация от цвят и аромат привлича насекомите и те кацат по околоустието на каничката. То е гладко и много хлъзгаво.
Непентес растения

‚Гърлото‘ и цялото капанче е покрито с власинки насочени надолу и отвеждат жертвите към храносмилателните сокове. Каничката според вида достига от 15-20 см до 50см за околоблатните обитатели, а течността в нея до 2 литра. Насекомите биват разградени за 5-8 часа, полезните вещества се усвояват и остава само кухи хитинови обвивки.

Цъфти през юли- август, цветоносът се издига високо над хищните листа, а цветчетата много наподобяват на орхидеен цвят.
Непентес

Поливане: редовно с дъждовна или дестилирана вода със стайна температура.
Торене: ако цветето не успява да се снабди с насекоми, периодично може да им помагате.
Почвена смес: сфагнов мъх, торф, листовка, дребни кори за орхидеи.
Пресаждане: на около 2 години. Може да се пресажда по всяко време на годината в добре дренирана почва.
Размножаване: чрез странични разклонения и семена.

Още за Непентес може да видите тук

6. Библис (Byblis) – Растение Дъга

Произход: Австралия.
Библисът е единствен в семейсто Библисови. Много прилича на Росянката, но разликата е, че листата на библиса са неподвижни – не се завиват около жертвата. Цветът на библиса също се различава – извит към слънцето, с пет тичинки. Библисите в естествената им среда растат тресавища и блата. Чувстват се добре при температура 5- 40 градуса, топлолюбиви са. Отглеждането в домашни условия не се отличава от това на Росянката (изключение е температурната граница). Растението няма период на покой- активно е целогодишно.

Библис

Библис (Byblis) – Растение Дъга

Листата на библиса са покрити с лепкави капчици, които отразяват и пречупват светлината в цветовета на дъгата- способ за примамване на насекомите. Наред със слизестите жлези, растението има и жлези покрити с храносмилателни ензими. Щом жертвата кацне върху листото тя залепва. От множеството си опити да избяга, жертвата се изтощават или се задушава. Растението усвоява полезните вещества от жертвата без да се навива около нея и поради тази своя особеност библисите спадат към групата на ‚пасивните капани‘.

Библис

Цъфти през през пролетта до края на лятото. Цветоветоносът се появяват самостоятелно в края на листото.
Поливане с преварена или дъждовна вода, като почвата се поддържа влажна.
Почвена смес: добре дренирана, бедна на хранителни вещества- сфагнов мъх, перлит, борова кора.

Размножаване: чрез семена или чрез делене на коренището.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.